във водата като от време на време поплюваше по два пъти. Опръска очите им с
Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“
- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...
И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"
Лисицата започва да ѝ прави комплименти, враната отваря човка, уж да запее, камъкът пада и удря лисицата по главата.
Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)
- Лесно ви е на вас, млади сте, не се изморявате! – каза Саня.
Тази статия, свързана с българско кино, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
- Тогава аз ще се опитам да помогна. Наистина няма как да ви пусна така по улицата. Но Разкази за Саня искам да видя с какво си имам работа!
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.
Момчетата стояха и не мърдаха, само един от тях направи плах опит да смени канала с порното.
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.